РИТЪРН с международни изявиРИТЪРН с международни изяви

РИТЪРН с международни изяви

Направихме специална пита с флаговете на България и САЩ!

Как да намерите продуктите РИТЪРНКак да намерите продуктите РИТЪРН

Как да намерите продуктите РИТЪРН

Ако в близкия магазин в Пловдив не намирате нашите продукти,
а желаете - позвънете на 032 64 22 86

Вкусен хляб РИТЪРНВкусен хляб РИТЪРН

Вкусен хляб РИТЪРН

Разнообразие от хлябове на хлебозавод Ритърн.

Великденски козунакВеликденски козунак

Великденски козунак

На Великден направихме най-дългия козунак.

Този хляб Ви стига!Този хляб Ви стига!

Този хляб Ви стига!

Хлебозавод Ритърн произвежда
висококачествени хлебни и тестени продукти.

Хлябът на българина - вековен опит и мистична вяра

Хлябът на българина - вековен опит и мистична вяра

Всяко събитие в живота на старите българи е съпътствано от обреден хляб. Хлябът заема важно място в обичаите от календарно-обредната система. Той бележи началото и края на живота, раждането на дете, започването на земеделската работа, почитането на Божия ред.

Огромно е разнообразието от обредни хлябове, приготвяни из всички краища на България по всякакви празнични поводи. Най-често хлябът е кръгъл - етнолози обясняват тази форма с древния култ към Слънцето.

Кръгъл хляб, но с отвор по средата - кравай, пък се приготвя за коледарите, за сурвакарите, за лазарките, някои от обредните хлябове за сватбения обичай са с кравайна форма, кравайчетата се раздават на децата.
Хлябът на девера е винаги кравай - на сватба, на Ивановден, на Великден и Гергьовден.
Според технологията на приготвянето си хлябът бива с квас и без квас.
Хлябът без квас (или още - пита, турта, пресенец, погача, глух хляб, прясна пита, фодула) се меси от пшенично, ръжено или царевично брашно, вода и сол. Пече се върху жарава, пепел или в подница (плитък глинен съд). Този хляб не се реже с нож, а се чупи. Яде се топъл, засища повече и затова замества много други ястия.
Но не само телата храни безквасният хляб, а и душите. Когато се роди дете, се меси прясна пита (Богородична пита, бърза пита), посветена на Божията майка - покровителка на родилките. Прясна пита се меси и на Бъдни вечер. За здраве и против чума и шарка пък се замесва прясна пита, която се маже с мед. Такъв хляб се приготвя в деня на свети Харалампи - 23 февруари, и света Варвара - 5 декември. За здравето на добитъка прясна пита се разчупва в дните на светеца покровител (Власовден - 11 февруари, свети Спиридон - 12 декември, свети Модест - 18 декември).
Веднага щом почине някой в семейството, българката меси пита пътнина, с която близките изпращат на оня свят покойника си. Вярва се, че когато още топлата пита се разчупи и изяде, душата напуска дома.
С безквасен хляб българите гонят змиите (хлебчета с форма на змии се приготвят на Песи понеделник), омилостивяват самодивите, "гощават" орисниците, дошли да определят съдбата на новороденото.
Безквасният хляб съпътства обредите при преход от едно социално-възрастово състояние в друго, сред които сватбата е най-пищният, най-богат откъм смисли и символи.
Хлябът, приготвен с квас, има по-голямо значение от безквасния както във всекидневието, така и в обичайно-обредната система. Той изисква повече време и предполага по-голямо умение.
Всекидневният хляб се меси от ръжено брашно, от брашно от ръж, пшеница и царевица, от пшеница, докато обредният хляб се меси само от чисто пшенично брашно. Пресния хляб просто го намазват с мед, квасения го украсяват с причудливи плетеници от символи. Хлябът с квас се меси веднъж седмично, защото може да се консумира студен и се реже с нож. Обикновено се приготвя в понеделник или четвъртък, считани от народа за добри дни, но никога в събота (тогава се правят хлябове за помен на починали), в петък (за да не се изгорят децата) и в неделя. До 40-ия ден след погребението не се меси хляб, защото се вярва, че както се разширява тестото, "така се разпъва душата на умрялото".
Замесването на хляба с квас е не само изкуство, а и цяла вселена от вярвания. Спазват се редица забрани, като въздържание, водата се носи в бяло менче, нощвите се кичат със здравец, вързан с червен конец.
Всеки елемент от приготвянето на насъщния е обвеян в митове, табута, предписания. Обредният хляб се замесва с неначната, мълчана или цветна вода, някъде - дори с роса. Жената, която го замесва, е облечена в булчински дрехи. Квасът се завива с нова женска дреха - да се раждат женски агънца.
Обредното приготвяне на нов квас е съсредоточено около новогодишния календарен цикъл (Игнажден - Коледа - Нова година), на пролетно-летния (Великден - Гергьовден) и в началото на сватбата. С обредното приготвяне на кваса се поставя началото на нов календарно-стопански цикъл, както и на нов социален живот на отделната личност.
Украсата върху квасения хляб "рисува" картината на желаното плодородие, "омагьосва" предстоящата земеделска работа или социална промяна, за да бъдат те хармонични и резултатни.
Магическите свойства, които се приписват на кваса и хляба, произтичат от факта, че те са постижение на човешката култура.