Хлябът е и лекарство

Още преди възникването на християнството е бил сравняван от славяните със слънцето и плодородието, а така също и с продължението на рода. Хлябът се сеел само от мъже.

Славяните са правели постен хляб с помощта на закваска от хмел, ръж, овес, без захар и мазнини. Хлябът се опичал в началото на седмицата и стигал до началото на следващата.

Смятало се, че само здрав човек, който е в добро настроение, трябва да пече хляба. Докато той се приготвял, хората мълчали. Когато се поставял в пещта да се пече, също всички трябвало да мълчат.

Било абсолютно забранено да се кара някой до печката, в която се пече хлябът, защото се смятало, че той няма да е вкусен. С хляба са свързани много народни суеверия.

Смятало се е, че хлябът и дори троха от него символизират съдбата на човека, затова не трябвало да се изхвърля хляб, да се яде останал хляб от друг човек, както и да се оставя неизядено парче на масата. Било забранено също така да се взима последното парче хляб, без да са ти го предложили. А ако някой предлагал хляб, никой нямал право да му откаже и да не опита.

Хлябът се използва в народната медицина като лекарство. За да са винаги свежи устните ви, трябва през ден да допирате до тях гореща кора на току-що изпечен хляб.

Косата ви ще стане много по-красива с помощта на маска от хляб. За тази цел надробете меката част на хляба и я залейте с гореща вода. След няколко минути разбъркайте добре и втрийте в корените на косата.

Свежите кълнове на пшеницата са особено полезни, защото съдържат много хлорофил. За да ги получите, намокрете шепа пшеничени зърна за една нощ. Сутринта прецедете, измийте зърната и изсипете на плоска повърхност.

Оставете да покълват 12 часа, като за този период ги измиете два пъти. След това на поднос изсипете тънък слой пръст и равномерно разпределете зърната.

Полейте и затворете с капак. Оставете на светло място и ще имате свежи кълнове след осем дни. Добавяйте ги в салати, супи, сандвичи, месни ястия и омлети.