РИТЪРН с международни изявиРИТЪРН с международни изяви

РИТЪРН с международни изяви

Направихме специална пита с флаговете на България и САЩ!

Как да намерите продуктите РИТЪРНКак да намерите продуктите РИТЪРН

Как да намерите продуктите РИТЪРН

Ако в близкия магазин в Пловдив не намирате нашите продукти,
а желаете - позвънете на 032 66 03 02

Вкусен хляб РИТЪРНВкусен хляб РИТЪРН

Вкусен хляб РИТЪРН

Разнообразие от хлябове на хлебозавод Ритърн.

Великденски козунакВеликденски козунак

Великденски козунак

Тази година, точно на Великден, направихме най-дългия козунак.

Този хляб Ви стига!Този хляб Ви стига!

Този хляб Ви стига!

Хлебозавод Ритърн произвежда
висококачествени хлебни и тестени продукти.

Хлябът на българина - вековен опит и мистична вяра

Хлябът на българина - вековен опит и мистична вяра

Всяко събитие в живота на старите българи е съпътствано от обреден хляб. Хлябът заема важно място в обичаите от календарно-обредната система. Той бележи началото и края на живота, раждането на дете, започването на земеделската работа, почитането на Божия ред.
Огромно е разнообразието от обредни хлябове, приготвяни из всички краища на България по всякакви празнични поводи. Най-често хлябът е кръгъл - етнолози обясняват тази форма с древния култ към Слънцето.

Кръгъл хляб, но с отвор по средата - кравай, пък се приготвя за коледарите, за сурвакарите, за лазарките, някои от обредните хлябове за сватбения обичай са с кравайна форма, кравайчетата се раздават на децата.
Хлябът на девера е винаги кравай - на сватба, на Ивановден, на Великден и Гергьовден.
Според технологията на приготвянето си хлябът бива с квас и без квас.
Хлябът без квас (или още - пита, турта, пресенец, погача, глух хляб, прясна пита, фодула) се меси от пшенично, ръжено или царевично брашно, вода и сол. Пече се върху жарава, пепел или в подница (плитък глинен съд). Този хляб не се реже с нож, а се чупи. Яде се топъл, засища повече и затова замества много други ястия.
Но не само телата храни безквасният хляб, а и душите. Когато се роди дете, се меси прясна пита (Богородична пита, бърза пита), посветена на Божията майка - покровителка на родилките. Прясна пита се меси и на Бъдни вечер. За здраве и против чума и шарка пък се замесва прясна пита, която се маже с мед. Такъв хляб се приготвя в деня на свети Харалампи - 23 февруари, и света Варвара - 5 декември. За здравето на добитъка прясна пита се разчупва в дните на светеца покровител (Власовден - 11 февруари, свети Спиридон - 12 декември, свети Модест - 18 декември).
Веднага щом почине някой в семейството, българката меси пита пътнина, с която близките изпращат на оня свят покойника си. Вярва се, че когато още топлата пита се разчупи и изяде, душата напуска дома.
С безквасен хляб българите гонят змиите (хлебчета с форма на змии се приготвят на Песи понеделник), омилостивяват самодивите, "гощават" орисниците, дошли да определят съдбата на новороденото.
Безквасният хляб съпътства обредите при преход от едно социално-възрастово състояние в друго, сред които сватбата е най-пищният, най-богат откъм смисли и символи.
Хлябът, приготвен с квас, има по-голямо значение от безквасния както във всекидневието, така и в обичайно-обредната система. Той изисква повече време и предполага по-голямо умение.
Всекидневният хляб се меси от ръжено брашно, от брашно от ръж, пшеница и царевица, от пшеница, докато обредният хляб се меси само от чисто пшенично брашно. Пресния хляб просто го намазват с мед, квасения го украсяват с причудливи плетеници от символи. Хлябът с квас се меси веднъж седмично, защото може да се консумира студен и се реже с нож. Обикновено се приготвя в понеделник или четвъртък, считани от народа за добри дни, но никога в събота (тогава се правят хлябове за помен на починали), в петък (за да не се изгорят децата) и в неделя. До 40-ия ден след погребението не се меси хляб, защото се вярва, че както се разширява тестото, "така се разпъва душата на умрялото".
Замесването на хляба с квас е не само изкуство, а и цяла вселена от вярвания. Спазват се редица забрани, като въздържание, водата се носи в бяло менче, нощвите се кичат със здравец, вързан с червен конец.
Всеки елемент от приготвянето на насъщния е обвеян в митове, табута, предписания. Обредният хляб се замесва с неначната, мълчана или цветна вода, някъде - дори с роса. Жената, която го замесва, е облечена в булчински дрехи. Квасът се завива с нова женска дреха - да се раждат женски агънца.
Обредното приготвяне на нов квас е съсредоточено около новогодишния календарен цикъл (Игнажден - Коледа - Нова година), на пролетно-летния (Великден - Гергьовден) и в началото на сватбата. С обредното приготвяне на кваса се поставя началото на нов календарно-стопански цикъл, както и на нов социален живот на отделната личност.
Украсата върху квасения хляб "рисува" картината на желаното плодородие, "омагьосва" предстоящата земеделска работа или социална промяна, за да бъдат те хармонични и резултатни.
Магическите свойства, които се приписват на кваса и хляба, произтичат от факта, че те са постижение на човешката култура.